Градинарят и смъртта
THE NEW WORKER, рецензия на Джеймс Ууд
Пишейки за бдението на един син до леглото на умиращия му баща, Георги Господинов изследва какво посяват и жънат родителите и децата им.
Скръбта може да има или да няма петте си етапа, но етапите на умирането са неумолими. Ние, свидетелите, познаваме сцените и жестоките действия, които ги съставляват: първите признаци ("..малко ме дърпа кръстът…"), следвани от медицинската присъда (рак на белия дроб с метастази в цереброспиналния канал) и след това предпазливото измерване на разстоянието между леглото и банята. И ето го детето, вече пораснало, което седи до леглото, преструвайки се, че чете, но всъщност неспокойно бди; неудобството на детето пред голотата на родителя; фентаниловите пластири за последните етапи на болката. И после последната нощ, когато детето ляга до баща си и чака края: "Беше тихо и бяло, изпращах баща ми и гледах да съм с него поне до вратата, там, докъдето допускат живите". Бащата умира в 5:17 сутринта, четири дни преди Коледа, и тук отново пътуването приема единствената си форма: "В 5 часа започна да диша по-рядко, на по-големи интервали. Вдишване, пауза, продължаваща секунда-две-три, издишване, дълга пауза, отново вдишване, още по-дълга пауза, едно-две-три-четири, издишване и… Нямаше друго вдишване".
Тези специфични, но универсални етапи се появяват в "Градинарят и смъртта" (изд. Liveright), нов роман на българския писател Георги Господинов. Историята, която разказва - бдението на един син до умиращия му баща - изглежда несъмнено автобиографична отчасти защото напредването към смъртта е предадено толкова подробно и обсесивно. Тук е желязната форма на мемоарите за скръбта, не по-малко силна заради дълбоката си познатост. Тази строгост вероятно обяснява защо Господинов, противно на всички доказателства, избира да нарече книгата роман. Авторът, по природа игрови фабулист, тук се отказва от измислицата и свободната игра. Единствено около спомените за реалността може да изтъкава отклонения, автофикционални есета и гениални мисловни експерименти, които превръщат по-ранните му произведения, като "Физика на тъгата" и "Времеубежище", в красиви свободно плаващи съдове.
"Градинарят и смъртта" не се чете като роман, но нима това не се отнася и за споменатите по-ранни неща. Всички те се четат като новоизобретения на Господинов.
Превод на цялата рецензия е публикуван в Литературен вестник
Ревюто на английски можете да видите ТУК
FINANCIAL TIMES, рецензия на Джон Селф
"Градинарят и смъртта" - елегия за един баща
"В края на тази книга героят умира", се казва още в началото на книгата - но "после пак е жив". Главният герой е бащата на разказвача, а книгата е за неговата болест и смърт - и за живота му преди смъртта.
..."Градинарят и смъртта" – първата нова книга на Господинов след "Букър", отново в превод на Анджела Родел. Макар във формално отношение да е по-праволинейна от предишните му заглавия, тя отново играе с читателските очаквания. Издателите я класифицират като роман, при все че животът на разказвача очевидно е паралелен на този на самия Господинов. Книгата, както пише в епиграфа, е "толкова от реда на действителността, колкото и на фикцията". Тоест съдържа не само лични факти, но и онзи различен тип истина, който романите предлагат.
Това е трудна за четене книга, особено за онези, на които говори най-непосредствено - онези, които са преживели същото страдание. Но именно те може би ще намерят тук признание, емпатия и един вид красота, идваща от истината, каквато само най-доброто изкуство може да изрази. А и книгата не е изцяло мрачна. След смъртта на бащата разказвачът ни превежда през неговия живот, връща го през истории за неговите злополучни лучени експерименти (бащата като един "Дон Кихот на селскостопанското предприемачество") или си го припомня като "най-красивия пушач, когото съм познавал".
Бащите, казва синът, са по-слабо представени в литературата. В сравнение с майките "по-трудно се пише за бащите", които са мъгляви, мистериозни, понякога страшни, често отсъстващи, казва той. "Цялата литература на света […] възхвалява майката и пише горчиви, кафкиански писма до бащата".
Към канона на стойностните книги за бащи, Господинов е добавил едно жизнено важно и ценно попълнение.
Превод на тази реценция можете да откриете на сайта на Портал Култура
READINGS MONTHLY, рецензия на Никол Василев
Господинов в най-добрата си форма
В "Градинарят и смъртта" Георги Господинов, носител на Международната награда "Букър" за 2023 г., ни предлага дълбоко затрогващо размишление върху скръбта, паметта и края на детството. Романът, съчетаващ елегия, автофикция и философски трактат, проследява последния месец от живота на бащата на разказвача. Но това е нещо много повече от личен разказ за загубата: това е история за крехкостта на паметта, за странните ритуали, които извършваме пред лицето на смъртта, и за изкупителната, макар и несъвършена сила на разказването на истории.
Разказвачът е човек, който наблюдава как баща му умира - свидетелствайки нежно, но безпомощно за неговия упадък. Актът на свидетелстване се превръща в акт на писане, а писането - в начин на оцеляване. Смъртта, както ни напомня Господинов, не е нещо, което трябва да бъде победено, а по-скоро тихо прието, дори чествано - посредством присъствие, посредством разказ.
Подобно на Епикур, Господинов ни приканва да погледнем неизбежното право в очите. Но там, където античната философия често изглежда абстрактна или дистанцирана, "Градинарят и смъртта" е съкрушително интимна. Прозата - преведена с финес от Анджела Родел - е нежна и ненатрапчива, витаеща като самата мисъл. Книгата е изпълнена с отклонения: абсурдни анекдоти, списъци, размишления върху болестта и стареенето, дори момент, в който лекар, след като съобщава тежка диагноза, неловко иска автограф. Тези фрагменти не разсейват; те отразяват начина, по който скърбим – с отклонения, заобикалки, паузи.
Това е Господинов в най-добрата си форма. Неговата игровост все още присъства, но е омекотена от дълбока уязвимост. Резултатът е искрен, дълбоко емоционален роман, който създава пространство за читателя - не просто да бъде свидетел на една смърт, а да се изправи пред собствените си спомени за бащи, градини и последни дни.
"Градинарят и смъртта" е произведение, което надхвърля граници и жанрове, приканвайки читателя в тихото пространство между думите, където скръбта и красотата се преплитат.
*превод: Яна Радославова
