> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://bg.georgigospodinov.com/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Градинарят и смъртта
- URL: https://bg.georgigospodinov.com/gradinaryat-i-smurtta/
- Published: 2026-01-30T13:11:00.000Z
- Updated: 2026-02-13T10:22:45.000Z
- Description: роман, Жанет 45, 2024, 216 стр.
- Author: Георги Господинов
- Tags: Книги

Четири години след "Времеубежище" Георги Господинов представя **"Градинарят и смъртта"** \- първата си книга след Международната награда "Букър" (2023).  
  
*Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe - милостива и безмилостна едновременно.*

Тази книга няма лесен жанр, пише Георги Господинов, тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. 

***Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.***

Разтърсваща книга, в една традиция, която у нас няма много образци. Ювелирно говорене за скръбта...И за това как я понасяме и преживяваме.  
**Амелия Личева**

Това е много личен, зашеметяващ, откровен, безкрайно тъжен и насърчителен роман. Изгълтах го за една нощ. Ако можех да плача, щях да плача.  
**Остап Сливински**

Магична книга. Поклон!  
**Иван Теофилов**

Георги Господинов има рядката дарба да дава словесна плът на невидимите, неосъзнати липси, които подхранват тъгата и ни теглят към бавния мрак на небитието. Това са липсите, които отварят времето, всъщност самият живот, преживяван като неумолимо изтичащо време. Тук, в може би най-силната си и откровена книга, той заговаря за най-голямата липса - онази, която отваря смъртта. Тази книга открива език за немислимото, което ни прави безмълвни. Сигурен съм, че тя ще се превърне в дълбоко лично, непублично събитие за всеки, който отвори страниците й. Защото показва как можем да говорим за смъртта. И как можем да говорим с родителите си, когато ги няма. Словото става плът, за да съпреживеем страданието. Няма страшно.   
**Бойко Пенчев**

Има някакво особено гостоприемство в този роман - колкото и парадоксално да звучи - бащата си тръгва на Игнажден, но синът кани света - да влезе в напуснатото пространство и да поседи с него - първо в бдението му, после в скръбта му. Това много ми харесва - смятам че е рядка проява на щедрост, на каквито вече не ставаме свидетели.  
**Надежда Радулова**

Бащата като пръв герой в живота на детето, бащата като вечен учител по мяра и лаконична мъдрост (още от заръката на Дедал към Икар да държи средния път). Бащата, който тихо работи в градината и нещо сади, полива, привързва, за да пораснеш ти. Но какво става с историята, когато героят си отиде? Какъв е урокът, когато учителят напусне стаята? Когато "градинарят стане градина"? Георги Господинов задава тези въпроси и лесното обяснение би било, че това е стратегия за справяне - разказваш загубата, за да ти олекне, вземаш малко от смъртта с всяко споделено изречение. Но не мисля, че е това. Или поне не е само това. По-скоро авторът продължава разговора със своя герой (първия му герой!), защото никакъв тленен край не може да сложи точка на този разговор. Винаги има толкова премълчано с бащите приживе, толкова спотаена любов, толкова дълго отлагана прегръдка. Те често отсъстват, все нещо правят, работата няма да се свърши сама...Но бащите никога не си тръгват наистина. Като читател и като новороден баща благодаря за тази книга.   
**Иван Ланджев**

[Купете книгата от издателството](https://janet45.com/p/8437-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0?ref=bg.georgigospodinov.com)