Писма до Гаустин

Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието, защото, за разлика от майсторите на разбирането, безнаказано борави с изплъзващата се материя на интуициите и желанията: флората и фауната на ежедневието му се множат библейски, легендарно се преобразяват една в друга и преливат от страниците, следобедите му са августовски, сладкарниците - лисабонски, жените - всеки път различни и в крайна сметка някак чужди. "Йоан", "За русите жени", "Един сън в Дианополис", "Подир сенките им", "Рай. Деконсктрукция", "Лош опит", "Одеонъ", "Числа"...Авантюрата започва от заглавията, "писмата" са монолози на учудване и унес, иначе казано, фрагменти от разговори с Гаустин, митичното alter ego, което се появява ту като съученик от времената на гимназиалните купони, ту като средновековен философ, от Арл, ту просто за да съобщи: там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза, наднича градинар…
Нева Мичева

За мен Гаустин беше нещо по-специално, него не исках да обяснявам през урока за художествената измислица, продължавах да изпитвам първобитното желание Гаустин да съществува и да се умножава. Напоследък взех да се питам защо проявявам към Гаустин такова особено отношение (казано с една дума - любовно) и след кратко замисляне си отговорих - ами защото Гаустин е едно от имената на занаята. Наистина е така, в Библиотеката винаги има процепи, през които изтичат езици, несводими към своите рафтове. Има несъвпадения между контекстите и типологиите, остатъчни пространства, които подриват литературната история и нейния опит да подреди думите и имената на хората във времето; странни вещества, които разяждат инструментите на всеки канон. (...) Гаустин е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин.
Албена Хранова

"Любовният заек"
(стихотворението от "Писма до Гаустин" е включено в световна антология на любовната поезия)

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.