Поезия и Медия

Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век

Осмеляването на тази книга е в това да чете Вапцаров отвъд наизустеното знание и каноничната му самотност, през динамичния медиакултурен контекст на неговото съвремие - края на 30-те и началото на 40-те години. Периодът е ключов за мощното и необратимо срастване на култура и медии с налагането на радиото, киното и кинопрегледа, рекламата в различните ѝ форми.

Проследява се как новите медии - всяка със своите специфики - оказват влияние върху изграждането на литературния текст; как българската поезия от 30-те и 40-те се вписва в света на новите медии, но и го вписва в себе си.

Откроява се цяла мрежа от интертекстуални връзки, преплитания, сговаряния между Вапцаров и негови съвременници, сред които В. Петров, Б. Райнов, А. Геров, А. Вутимски и др.

Изследването неминуемо се очертава като интердисциплинарно, навлиза в полето на медиазнанието, историята и теорията на киното, социологията на всекидневието, като търси местата им на пресичане с литературната история, теория и практика. Тази книга може да бъде четена и като своеобразно въведение към ненаписаната литературна история на киното, радиото и рекламата у нас.