THE NEW YORKER
Анархичният, експериментален дебют на Господинов разказва за млад писател - разказвачът, чийто брак се разпада, след като жена му забременява от друг. Но този сюжет е не повече от рамка за оживена смесица от фрагменти - сънища, списъци, замисли за роман, написан изцяло с глаголи, или за Библия за мухите, както и глава, озаглавена "Към една естествена история на клозета". Неизбежно, книга, която поема такива рискове, понякога се препъва; някои от скатологичните ѝ елементи звучат самоцелно, а попкултурните препратки, вероятно замислени да изглеждат осведомено и "западно", постигат обратния ефект. Но попаденията са повече от пропуските, а има нещо увлекателно в упорития отказ на романа да "се превърне в нещо". Както обявява разказвачът: "Намерената ми нескромна цел е да създам роман на началата - роман, който все започва, обещава нещо, стига до страница 17 и после започва отново".
Продължението на ревюто можете да прочетете в оригинал на английски език в The New Yorker