Контрабандистът на истории
Ревю от Тони Малоун, TONY'S READING LIST
"Контрабандистът на истории" (The Story Smuggler, в превод на Кристина Ковачева и Дан Гън) е личният поглед на българския писател Георги Господинов върху младостта, писането и непреводимото понятие тъга, чувството за меланхолия, което пронизва родната му земя. В над двайсет и пет кратки глави той разглежда своя живот и кариера, като позволява на читателя да надникне в преживяванията на младия Георги зад Желязната завеса и показва влиянията, които са го изградили като писател.
Преди да продължим нататък обаче, трябва да научим малко повече за тъгата:
Тя не е sadness (тъжност), нито точно sorrow (скръб), не е и melancholy (меланхолия). Думата не може да бъде преведена на английски без цялата славянска концепция, която стои зад нея. В тъгата има копнеж, нещо неосъществено, мечта по изгубеното завинаги или по непостигнатото. Тъгата не те завладява изведнъж, не те събаря като вълна; нейните води са спокойни, отровата ѝ е бавна, изтощаваща.
стр. 17 (Sylph Editions, 2016)
Макар и в други езици да има подобни понятия, твърди той, като португалското saudade, те носят смисъла на копнеж по това, което някога е било, по онова, което сме изгубили. Тъгата, от друга страна, е пустото усещане за липсата на онова, което никога не го е имало...
Това е подходяща емоция за родната среда на Господинов. Той умело описва младост, прекарана в страна, където цветовете са били в недостиг, а ученическите лексикони - скрити опити да се внесе дъга в едно доста монохромно съществуване. Нищо чудно, че поетът в момчето клони към мрачното, създавайки творба, доминирана от мисли за отлитащото време и смъртта (което кара гостуващия, одобрен от държавата поет, гневно да се скара на детето и на учителя, задето не следват одобрените теми за изгрева, партията-майка и гълъба на мира!).
В такова общество идеите, подобно на западните стоки, трябва да се внасят контрабандно и понятието за контрабандиста пронизва спомените на писателя. Научаваме за хора, които пренасят контрабандно бебешки пъпчета през границата (в суеверната надежда, че един ден детето ще ги последва в чужбина), за библии, скрити в речници, и дори за исторически примери с монаси, които "пренасят" чувствата си в книгите, които преписват, под формата на бележки в полетата (маргиналии). Младият Георги, копнеещ за лакомства, които не се намират в родината му, дори се опитва да пренесе контрабандно торти от сънищата си - уви, тази контрабанда никога не успява да премине през строгите граничари на будното съзнание…
Последният роман на Господинов на английски "Физика на тъгата" (The Physics of Sorrow, в превод на Анджела Родел, издаден от Open Letter Books), е книга, която отдавна обмислям да прочета, и прочитането на "Контрабандистът на истории" само ме изкуши още повече. Това е красива малка творба, елегантно написана с хаплив хумор, и ако една от целите на тази поредица от кратки есета е да ви накара да продължите и да изследвате повече от творчеството на автора, то (поне в този случай) това е добре свършена работа.
Оригиналът на английски език е публикуван тук.
